"Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. Всяко стихотворение тук е и вид раздяла. Но те все пак са светли, тези Баеви меланхолии и раздели – по южному светли – и те връщат в живота, макар че „няма да се върнем същите"".
Георги Господинов
Оригиналната поезия на Антон Баев е проникната от древна меланхолия и див копнеж
В тази книга поетът Антон Баев споделя с нас 63 меланхолии. Тези меланхолии са далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си.
