„Гласове на жени в българската поезия” обговаря важни прояви в женската ни поезия от средата на XIX до 40-те години на XX век, служейки си с изследователските ракурси на междутекстовостта и литературноисто-рическата реконструкция. Приносни моменти са:
- опитът за предефиниране на понятието женско писане;
- откриването на две следосвобожденски поетеси – сестрите Елисавета Ненова и Мария Ненова, и детайлното представяне на тяхната обща стихосбирка от 1890 г.;
- анализът на факти от житейските и творческите биографии на поетесите Роза Попова и Дора Габе;
- прочитът на поезията на Мара Белчева през различни аспекти на нейните духовни търсения;
- представянето за първи път с цялостен портрет на писателката и поетеса маринистка Весела Страшимирова.
