“Чуй ме, Паула. Ще ти разкажа една история, та като се събудиш, да не се чувстваш изгубена.”
Така голямата чилийка Исабел Алиенде започва своя блестящ, сърцераздирателен дневник, който пише, докато 28-годишната й дъщеря Паула лежи в болницата в кома. Като лек срещу болката Алиенде възкресява съдбата на своите предци – многобройна група оригинални, скандални и незабравими роднини – на фона на военния преврат в Чили през 1973 г. и последвалата диктатура. Тук са нейният втори баща, чаровен лъжец, винаги готов да спори, баба й Меме, благословена с различен поглед върху нещата, безобразните вуйчовци, тормозещи Исабел и братята й...
Ирония и несравними полети на фантазията се смесват с вледеняващата действителност на смъртоносната болест на Паула, докато авторката рисува пейзажите от детството си в Чили, Ливан, борбата си да намери любовта и после да се отърси от нея, метаморфозата си като писател под влиянието на великия Пабло Неруда.
